Стремежът към….каквото и да е, се проявява едновременно с неговата противоположност (на същото това каквото и да е и на същият този стремеж) и единствено фокусът (върху някоя от противоположностите) определя характера на резултата. Ако няма фокус, всичко остава възможно.

“По пътя на човешкото израстване (от човек на вероятната възможност до човек на действителността”, има седем долини. Тези долини са огромно значение и на всеки предстои да ги премине. Щом се разбере как да се премине през тях, ще е възможно да се достигне върха. Ако човек успее да премине през долината без емоция – като свиетел, ако през цялото време помни, че това е просто път към върха, то рано или късно, върхът ще бъде достигнат. Когато се преодолее една долина, идва празник. Но след това идва следващата и така до края. След седмата човек престава да бъде парадоксален, не е напрегнат и страданията изчезват. След седмата, се постига неземен оргазъм и човек се разтваря в същността на Източника.”

Абу е ирански философ и мистик, който е известен с критиката си на рационалната философия. През 1091г. Е назначен за професор в сунитската школа мадраса низамия в Бадад. В последните години от живота си той преподава в Нишапур, след което се оттегля и е суфи-учител до смъртта си. Защо минаваме през това? Суфите не са се интересували много от философията. Те са били практични хора. И ако са говорели за нещо, са имали напредвид точно това. Без излишни овъртания. Когато са говорели, то се е отнасяло за търсещият, не за любопитният или интелектуалния, а за този, който вече е стъпил на пътя, който работи усилено, за да има проблясъци от Истината.