СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 17)

През 1801г Йънг провежда опит, който дава много силни доказателства, че материята и енергията са едновременно и вълна и частица. По-късно това става и основа за излседване на вероятностната природа на явленията от квантовата механика. Експериментът се състои най-общо от следното: Кохерентен източник на светлина например лазер, който осветява тънка пластинка с два успоредни процепа. Светлината, преминаваща през процепите пада върху екран зад пластината. Устройството презицно изтрелва едичинични фотоно в конкретна посока като зад преградата има фоточувствителен екран. Въпреки, че всеки фотон е изтрелван прецизно към единия от процепите на екрана се регистрират два фотона. Но как така, как така се пуска един, а излизат два? Установява се, че изстреляният фотон преминава едновременно през двата процепа, което е свойство характерно само за вълните. И в допълнение, опитът да се определени точно през кой процеп са минали двата фотона (тоест изборът да се разучи изследва един от тях) въздейства върху тяхното поведение и те нарушават закономерността, която попринцип следват.

Става още по-интересно.. При съвсем целенасочена промяна на въртенето на който и да е от фотоните зад преградата, мигновено и другият фотон променя своето въртене. Като че ли всеки фотон е взаимно свързан с всеки друг и „знае“ какво прави другият. Тоест резултатите ще са различни, ако светлината е вълна и ако е частица. И така вариант едно, ако приемем, че светлината се състои от частици според теорията на Нютон, то върху екрана следва да се видят само две ленти от светлина. При това моделът трябва да съответства на размерите и формата на процепите. Вариант две, ако светлината е вълна, резултатите са различни. Първо, проекцията върху екрана е много по-широка от размерите на процепите и второ тя представлява картина на интерференция като се стига до заключението, че такъв резултат никога не може да се получи, ако светлината се състои просто от частици.