СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 18)

За да обобщим накратко дотук ще го направя с експеримента на Ален Аспе от Института по оптика в Париж, който измерва поляризацията на 2 фотона в едно и също квантово състояние. На практика състоянието на двойката частици не е определено до момента, в който една от тях не попадне в някой детектор. Веднага щом една частица попадне в детектор, състоянието на другата става определено. Тоест преди и след функциите на частиците става различни. Резултатът от експеримента с двата фотона без съмнение доказва, че те са взаимосвързани. А това ни води до извода, че така наречената „Обективна физическа реалност“ не съществува. Опити, подобни на Аспе, се провеждат с все по-големи разстояния между частиците и отново имаме същият резултат. Откриването на напръв поглед противоречивите принципи на квантовата механика през 20-те години на 20 век кара много физици, включително и Айнщайн да подозират, че тяхната необичайна работа се обяснява от принципи, които са неизвестни и скрити промениливи, които може някак си да бъдат описани на езика на класическата физика. Основният аргумент на Айнщайн е това, което геният нарича „призрачно действие от разстрояние“.

То представлява невъзможен от гледна точка на теория на относителността феномен затова, че свързвани помежду си на квантово ниво частици, отдалечени на голямо разстояние една от друга, ще променят свойствата си едновременно. 30 години по-късно се появява обяснението за тази необичайна ситуация от Джон Бел като той открива начин да провери обяснението като наблюдава движенията и свойствата на свързани на квантово ниво частици, които се движат на голямо разстояние една от друга. Теоремата на Бел гласи…забележете.. че субатомните частици са ссвързани по начин, който излиза извън рамките на пространството и времето и това, което става с една частица на практика влияе и на всички други частици, които са в мигновенна връзка помежду си. Това, което знаем от теорията на относителността на Айнщайн е, че една частица, поле или енергия е невъзможно да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината. Съгласно теоремата на Бел обаче, ефектът може да бъде „свръхсветлинен“, т.е да е в пъти по-бърз от светлината.