В продължение на много години епифизната жлеза позната по-добре като “третото око” на хора и други бозайници се считаше за безполезна филогенетична реликва. Тя е класифицирана като рудиментарен комплекс, който няма жизненоважен научен интерес, но дали това всъщност е така? 

Древните индийски философи са го приемали за орган на ясновидството и размисъл върху преражданията на душата. А в древна Гърция пък са я приемали, за клапа, която регулира количеството душа, необходимо за възстановяване на баланса

Епифизата е мястото на душата 

Епифизата се оказа жлеза, която синхронизира функциите на тялото с външни условия и затова беше наречена „регулатор на регулаторите“. Новата роля напомня на забравеното „място на душата“.

Първото описание за нейната анатомията е направено от Гален. Въз основа на наблюдението, че епифизата е разположена в близост до голямата вътремозъчна вена, Гален предположил, че тя е регулаторът на лимфните жлези. Индийските йоги вярвали, че този мъничък орган не е нищо повече от орган за ясновидство, създаден да отразява предишните въплъщения на душата. Смятало се, че това е центърът на човешката душа в нашето тяло. И ще видим защо всъщност е така.

През 17 век Рене Декарт също не я пренебрегва като казва, че този орган разпределя духовете на животните между различните органи на тялото. Той смятал, че епифизата е орган, чрез който материалът взаимодейства с идеала в човек. Знаейки, че повечето мозъчни структури са сдвоени, тоест те са разположени симетрично в дясното и лявото полукълбо, той предполага, че именно в този орган се намира човешката душа. В крайна сметка епифизата се намира в центъра на черепа. А той пише: „Душата е разположена в малка жлеза, разположена в центъра на мозъка“.

Епифизата работи докато всичко останало спи

Най-интересният и смайващ детайл е, че органът, който е извън обсега на мозъчната кора, не притежава такава и работи активно, докато мозъчната кора спи, е епифизата. Пинеална жлеза (corpus pineale), която е наричана още трето око и според медицината се отнася към междинния мозък. 

По форма обаче прилича на сърцето и е с размер няколко милиметра –  между 6 и 12. Обвита е с тънка съединително тъканна обвивка, от която дълбочина се образуват прегради, разделящи я на делчета. 

Във всяко едно тези парченца се съдържат калциеви зърна или мозъчен пясък и течност, която се нарича ликвор.

Интересният момент – етимологията – Lik vor на български. Лик – образ – вор на старобългарски крадец. Тоест крадец на образи. От англински – от liquid – течност и vor – от вортекс – завихряне. Завихряне на енергийният поток на енергията, както сме говорили, че се случва при медитацията. 

Мостът между енергийния и материалния свят 

Калциевите зърна се явяват свръхминиатюрни магнити, които превръщат епифизата в сложен биоелектроенен сензор – или наричан още невронно-ендокринно “реле” за превключване на цялостната ни холограма към съответният режим – от режим “адаптация” както казахме към режим “информация” и обратното. От епифизата излизат 4 неврона, които затварят едната или другата верига на съответния режим. 

Този процес на включване и изключване е автоматизиран. Отново обаче от самите нас, дори и да си мислим, че е неосъзнато. Тоест Декарт, Леонардо, египтяните и куп други личности и култури излизат прави. Това наистина е мостът между енергиният и материалният свят. 

Как на практика да отворим третото си око? 

Практическото приложение на епифизата -начина да я видим в действие – се нарича медитация. Тоест някой, като ви каже, че медитацията е за отваряне на третото око, или не знае изобщо за какво става въпрос или знае, но е решил да използва по-популярни и лесно разбираеми термини. Но вие вече знаете, че това всъщност епифизата, която се свива когато си отворим очите и поемем светлина. Спомнете си РА – светлина.

Тогава, жлезата се свива и се подава сигнал, за да се включват въпросните филтри за адаптация, всички автоматизирани процеси на тялото. В будно състояние, епифизата е свита. Но тя може да реагира на определени честотни вибрации и да се свива или разширява благодарение на тях. Затова обикновено медитацията се прави със силно вибрационна музика, която да подпомогне цялото действие.

В зависимост от състоянията, които са две, епифизата работи с единия от двата режима, но е много важно да се каже, че нито един от режимите не изключва напълно другия. Докато единия работи, другият е в готовност. 

Сега можете сами да направите връзката защо доста от ясновидците са слепи, нали? Няма светлина и епифизата работи. Но както казахме по-горе – едното не изключва другото, можете и в напълно будно състояние, да бъдете свързани с информационния поток и да “виждате” с третото си око.