СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 43)

За Нютон времето било дадено от Бог, Айнщайн го определя като пряка илюзия и разяснява, че зависи от местонахождението на наблюдателя в пространството, неговата скорост на движение, а също и от гравитацията. Теория от Когиталността доказва, че времето е функция на движението още през 2009 г. То се проявява само, ако е налично и движение.

Макар да изглежда парадоксално, да се използват две корено противоречащи теории – относителността на Айнщайн и Теоремата на Бел – Теория от когиталността открива общото между тях и в допълнение с ефекта на Казимир, решава задачата за илюзорността на времето. В основата на тази теория стои твърдението, че всичко е мисловност (от лат. сogito – мисля) – материя, атоми, газ, видимо и невидимо. А Това много добре кореспондира и с изследванията на руския учен Николай Козирев, свързани с влиянието на огледалата върху хода и плътността на времето.

През септември 2010г. авторитетното списание Journal of Personality and Social Psychology публикува статия на известния американски физик проф. Дарил Бем, специализирал в областта на социалната психология, в която се твърди, че хората могат да получават сигнали от бъдещето „Повечето от тези сигнали са слаби, но напълно достоверни”, подчертава авторът на материала.