СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 36)

Всяко едно проявление, ментално, духовно или материално е невъзможно да съществува без този принцип. Ние самите решаваме коя картина да преживеем и по този начин и да искаме и да не искаме, пак се фокусираме в една от противоположностите. А интересното е, че самата противоположност също е проявление отново с две полярности и отново е редно да се направи избор. Тоест е редно отново да изберем и отново да изберем и отново да изберем. И всъщност тази поредица от избори, този аквариум от цветни рибки, образува като „родословно дърво“, всички клончета са свързани, а в него е необходимо да присъстват и мъжки и женски принцип, защото така се свива съответно и разширява нашият честотен диапазон. Така, всеки сблъсък да го кажем с друго проявление, което както говорехме си има своя индивидуална честота, създава допълнителни ограничения (филтри, решетки, бариери, съмнения,) които се залепят за честотата на ограничението.

Ние ги привличаме като магнит и отново в зависимост от това, какво сме искали в даденият момент от даденият човек, добавяме към себе си нови непознати честоти като по този начин се разширяваме и обогатяваме. Разбира се, респективно съществува и обратният вариант, в който трупаме около себе си само честоти и вибрации на гняв, завист, страх, ревност, тревога и по-този начин се затваряме все повече и повече. Ако продължим фокуса си в тази посока, ще виждаме все повече и повече доказателства за този наш избор или ще изпаднем в така нареченият капан на собствените си мисли. Кой ни е вкарал там? Ние самите. Тогава защо искаме някой друг да ни изкара? Влиянието на принципа на ментално ниво е още по-интересно. Ако постоянно избираме минуса в нашето родословно дърво, то ние ще се свиваме все повече и повече. Това е пътят по който се отключват болестите. Затова е нужно да има баланс или приливи и отливи иначе буквално сами си залагаме код на самоунищожение.

Същото важи и за плюса, ако не спираме да го избираме, в един момент няма да можем да се самоопределим, за да продължим да съществуваме като такива, каквито се познаваме. Защо? Защото няма да познаваме минуса. Ако една светлина не съдържаше в себе си частичка тъмнина, как щеше да се определи като светлина? Няма да можем да познаем собствената си противоположност, за да можем да определим какво сме. Това е като наркоманът, който винаги казва, че е спрял наркотиците, поради което така и не ги спира. Като алкохолика, който казва, че не е алкохолик, поради което винаги остава алкохолик. Пушачът, който прави същото. Тези елементарни примери ни водят до извода, че отричаш нещо, означава ДА ЖЕЛАЕШ ДА СЕ ПРИСТРАСТИШ КЪМ НЕГО.

Да желаеш нещо – следва, че стремиш да се откажеш от самото нещо. Когато искаме да постигнем нещо, в началото импулса и стремежа е много силен. Направо няма какво да ни спре. И затова винаги в началото имаш резултат- тестов. Или така наречения късмет на начинаещият. Когато се пробваш втори, трети път, за да получиш същият резултат, същото преживяване и същата емоция, ти се фокусираш върху самата емоция и така забравяш да се фокусираш върху процеса на получаване на самият резултат – или имаш вътрешен стремеж за емоцията, а не за процеса. При това интересният момент, както всички много добре разбрахме е, стремежът се проявява с неговата противоположност или съмнението, че ще я получиш и (обратната емоция на тази, която ни харесва.) Проучвания показват, че негативната информация се разпространява около 4 пъти по-бързо от позитивната, съответно ние вече сме се фокусирали 4 пъти по-стабилно върху – резултат и е естествено да се реализира именно той.