Наелектризиращата истина: Как човешкото тяло генерира свои собствени електромагнитни полета

Как тялото произвежда толкова огромно количество енергия, способно да захрани не само самото тяло, но и още една цяла електроцентрала?

Отговорите на Джак Фрейзър, магистър по физика, Оксфордски университет, в интервю на “Quora”:

-Възможно ли е човешкото тяло да създава електромагнитно поле?

– Искам да си представите как ви удрям силно в носа. Повярвайте ми, това ще ви помогне да направите това описание много по-забавно! Представете си, че сте казали нещо грубо за майка ми, ако това помага. Боли ли? Не съм боец, но си представям, че вероятно е така. Защо боли? Е, юмрукът ми се свърза доста бързо с лицето ви и това е причината за това усещане.

-Но какво означава „свързване“ или „докосване“?

-Телата ни са изградени от клетки, които са съставени от атоми. А атомите са…е, те са предимно празно пространство. Атомът е централизирана област с изключителна плътност и положителен заряд (ядрото), заобиколена от област от стоящи „вероятностни вълни“, които описват вълновата функция на електрона. С други думи, атомът е основно „размита“ (технически термин) топка от неизявени заряди.

Нещо подобно (кредит за изображение: The Electron Cloud).

Моделът на планетарната орбита, който вероятно имате в главата си, е остарял с около 100 години – той идва от модела на атома на Бор от 1913 г., който е заменен през 1925 г. от модела на Шрьодингер).

-Така.

-Как мога да ви ударя, ако вашето лице, а всъщност и ръката ми, са съставени само от мъхести топки? Няма концепция за „твърдо“ на това ниво — така че защо ръката ми трябва да контактува с лицето ви?

Отговорът се крие в електрическото поле.

-Всеки атом има свое собствено електрическо поле и когато поставите два атома близо един до друг, те могат да се “съединят” с електрическото поле на другия. При някои обстоятелства това „бъркане“ води до атомно свързване – атомите и техните електрони „намират начин“ да съществуват съвместно по начин, който минимизира тяхната взаимна енергия, и се съпротивляват да бъдат разкъсани. Това е, което ние тълкуваме като атомна връзка. Но понякога, те просто отскачат един от друг. Двете електронни полета се отблъскват и атомите отиват в противоположни посоки. И така, това е, което изпитвате, когато юмрукът ми се свърже с носа ви.

Всъщност електроните в юмрука ми отблъскват тези в носа ви.

Това отблъскване очевидно след това предизвиква верижна реакция с всички останали атоми в лицето ви, които взаимно взаимодействат помежду си и всички те се отблъскват в унисон от моя юмрук (ето защо носът ви не се атомизира на трилиони атоми!). След това специализирани участъци от тялото ви генерират електрически сигнали, които се изстрелват по други специализирани участъци от тялото ви в наистина специализирана част от тялото ви – което води до каскада от електрически сигнали, предавани през цялото устройство. С други думи – сензорите в носа ви изпращат съобщение по нервите в мозъка ви, което след това обработвате като болка.

„Оу“, казвате вие, „за какво беше това?“

Не виждате ли?! Всичко, което току-що се случи, се дължи на електрическите полета на нашите тела! Всичко, което току-що преживяхте, се случи, защото и двамата сме заобиколени от собственото си силово поле и вътрешността на телата ни съдържа електрически генератори, които ни използват, за да изпращат сигнали през тялото ни. На практика всеки един процес, който ви поддържа жив, може да бъде проследен до електрическо поле, което някой компонент на тялото ви създава.

Дори докато пиша това, единственото нещо, което ми позволява да го направя, е електрическото поле в пръстите ми, натискащо клавишите на моя лаптоп! Очите ми прихващат електромагнитното излъчване (и нека дори не започваме с факта, че постоянно извеждам ниско ниво на радиационно поле в инфрачервения регион!) и го превръщат в още повече електрически сигнали. Не само е възможно човешкото тяло да създава електромагнитни полета – това е единственият начин, по който е възможно да съществувате като съгласувана единица!