ЗАЕДНО ЗА 1: Епизод 11

Как да пресъздадем чувството, което напира отвътре, в нас. Да го предадем така, че да бъде разбрано. Смятахме да започнем с българска история. Но как чрез нея да предадем болката, надеждата, стремежа, разочарованието, разединението? Българи сме. Една уникална нация… Но какво се наблюдава?

Изследваме квантовата физика на ядрото, но не изследваме взаимодействията помежду си. Отделяме по 12 часа, за да работим за собственост и притежание, но не можем да отделим и 20 минути, за да прочетем приказка за лека нощ на децата си. Усмихваме се на съседа, но не ни пука за никого. Пропагандираме честност, откритост и любов, но крадем, затворени в себе си, с ненавист към всички и всичко. Учим младите как да трупат богатство, но обедняваме откъм духовни ценности и човечност. Печелим повече, имайки все по-малко. Изграждаме огромни сгради, но живеем в свити рамки. Създаваме правила и закони, но унищожаваме въображението и вдъхновението. Вярваме, невярвайки. Прибираме каквото можем, но не задържаме дори Любовта. Живеем в огромни градове… без да сме заедно…