От много години насам, нашата цивилизация върви по пътя на разбирането на мистериите на физиката на вселената и още по-конкретно тайните на антигравитацията. Много учени смятат, че тази технология е това, което ще въведе човечеството в една нова ера. Доказателства за това са хилядите видеа на НЛО в интернет като съвсем скоро от Пентагонът официално потвърдиха, че видеото изтекло от техните архиви е съвсем, съвсем истинско.

Според официалните данни NASA започва работа по антигравитацията през 1992г. Като те вярват, че устройство построено от суперкондуктор и магнит ще предпази даден обект от гравитацията. Разсекретени файлове обаче показват, че Съединените Щати започват да се интересуват по случая още през 50-те години на миналият век. Вече знаем и за някои от тайните им проекти за по-специален вид самолети и летателни апарати.

Кой е Виктор Гребенников и на какъв необичаен феномен се натъква той? 

Виктор Гребенников е роден през 1927г в Съветският Съюз, е един от първите по онова време, които разглеждат науката и познанието под различен ъгъл в своят окръг. Точно това го води към Новосибирск, Русия като там той се превръща в учен, по-конкретно ентомолог като изучава насекомите и тяхното битие също и много добър художник.

Няколко пъти подред през годините в които изучава, той се озовава на места където има пчелни градове. 

Един ден отново се озовава на такъв, само че всички пчели са загинали. Докато изследва зоната, той събира части от гнездото и се връща в офиса си, където забелязва странният феномен. Когато слага ръка върху гнездото, той усеща топлината, която излиза от него. Усещане, от което му се завива свят. Но той не бърза със заключенията и извиква други познати и приятели да пробват като познайте – резултатът е същият. Всички го усещат. Като някой усещат студени, други топли вълни. И нещо като магнит, което сякаш отблъсква ръката им.

Експеримента, който те кара да изтръпнеш 

Интересният момент е, че познатите ни устройства не засичат това явление. Самият той казва: “Термометрите, ултразвукът, магнитометърът, електрометърът изобщо не реагираха.” 

Така открива “Ефектът на Кухите Структури”.

А когато доближил часовници, те започнали да се държат странно и да се въртят в произволни посоки. По-същият начин по който го правят и радарите на кораби и самолети в зоната на Бермутският Триъгълник.

Тогава той решава да напише статия и я публукива, но почти никой не я забелязва, а в научните среди я игнорират. И въпреки, че ентомологът не е вземан на сериозно, следващото му октритие..променя всичко.

“Поставих малка вдлъбната хитинова плоча на сцената на микроскопа, за да разгледам за пореден път нейните клетки с форма на странна звезда при голямо увеличение. Възхищавах се на следващия шедьовър на бижутер от природата и почти без никаква цел сложих върху него с пинсета друга точно същата чиния с необикновени клетки от едната страна.

Но това не беше така: парчето избяга от пинсетата, висеше във въздуха за няколко секунди над това на сцената на микроскопа, завъртя се малко по часовниковата стрелка, плъзна се далеч – във въздуха! – надясно, завъртя се обратно на часовниковата стрелка, олюля се и едва тогава бързо и рязко падна на масата. Това, което преживях в този момент – читателят може само да си представи …”

Дали тези насекоми летят или левитират? 

“Като дойдох на себе си, завързах няколко “панела” с тел, беше възможно не без затруднения и то само когато ги взех вертикално. Резултатът е многослоен “хитиноблок”. Сложете го на масата. Дори такъв сравнително тежък предмет като голяма притискачка не можеше да падне върху него, нещо го изхвърли нагоре и след това настрани. Прикрепих бутона отгоре към “блока” – и тогава започнаха такива несъвместими, невероятни неща (по -специално, за някои моменти бутонът напълно изчезна от погледа), че осъзнах, че това е не само сигнален маяк, но и по -хитър устройство, което работи с цел да улесни полета на насекомото.

И отново спрях дъха си и отново от вълнение всички предмети около мен плуваха, сякаш в мъгла, но аз, макар и с мъка, все пак се събрах и след два часа успях да продължа да работя.

С този забележителен инцидент всъщност всичко започна. И завърши с изграждането на моя досега непретенциозен, но сносно работещ гравитоплан”

И тук идваше въпроса. Въпросната медена пита ли причиняваше “Ефектът на Кухите Структури” създавайки някакъв вид антигравитационни поле, което позволява на насекомите да заобиколят познатата ни физика и да летят? И летят ли всъщност те или левитират?

Поредното велико откритие, захвърлено под масата от научната общност

Разгледано от тази гледна точка в комбинация с работата на великият Никола Тесла, Гребенников се хваща със задачата да построи някакъв вид антигравитационно превозно средство. И години наред вкарва цялото си време и енергия в този проект, и накрая успява.

Kaто захваща стотици, ако не хиляди парченца от титан върху обикновена дървена платформа, той създава гравитопланът. Според него, може да достигне скорост до 1500 км/ч и 300 метра височина. Той го управлява като използва двете дръжки, прикрепени към основата

Смаян от откритието си, Гребеникков вярва, че така наречената истинска наука трябва да изследва неговото откритие, затова подава документи за патент. За негова изненада, молбата му е отхвърлена и той е отхвърлен от масата учени и скептици.

Той е далеч от засрамен от откритието си като казва: “Радостта от креативната работа и дори такава, която завършва с провал е много по-голяма и светла от това да изкарам каквато и да е диплома, медал или патент.” 

Вярваме, че е дошло времето тези открития, макари неудобни, да станат разпространени и да им бъде дадено нужното отношения и внимание.