Приемането на нашите страхове е ключът към справянето с тях.
Всички от време на време се хващаме, че ни е страх от нещо,
независимо дали се стараем да живеем осъзнато, четем подобна литература или не, хващаме се, че ни е страх.
Нека сега се замислим колко често си признаваме, че ни е страх пред самите нас? А колко често можем да го кажем на други хора, да си признаем и да споделим: “Не правя това действие, защото ме е страх.”
Следващия момент е да се запитаме защо ни е страх, какво точно в това действие ни плаши, какво точно в тази хипотеза ни плаши. Когато минем през всички тези въпроси, рано или късно ще стигнем неизбежно до момента да се запитаме: “Какво всъщност представлява страхът?”.
Какво е страха?
За нас има едно определение, което е най-точното възможно и то гласи:
“Страхът е незнание. Когато го опознаеш, той изчезва” – ivomir
Нека се замислим заедно, от какво се страхуваме – например “какво ще стане, ако…”, “ако направя това, то може би…” и т.н.
Тоест най-различни възможни вероятности. Те са хипотетични и никога реални.
Пример: Ако ме е страх да отида в гората на къмпинг, защото може да ме изяде мечка и се оставя на този страх да ме води, просто никога няма да стигна до гората.
Често пропускаме, че в този вариант сигурното е, че няма да отида на къмпинг и никога няма да разбера какво е това преживяване.
Не е сигурно, че ако бях отишла, е щяла да ме изяде мечка, даже е много, много по-малко вероятно.
Така се спираме и често дори не осъзнаваме.
Не си позволяваме нови преживявания и възможности, защото вярваме в някаква негативна хипотеза.
Вероятните хипотези са си все вероятни – негативни или позитивни
Какво означава вероятни хипотези? Това са според нас са вероятните резултати от едно действие.
И да те съществуват и биха могли да станат реалност след като можем да си ги представим.
Но как избираме в кои от тях да вярваме и в кои не? А доста често дори не се замисляме, че има и друга вероятност.
Например – ако сме се фокусирали върху възможността да ни изяде мечка докато къмпингуваме, да ни ухапят няколко вида насекоми, да ни е студено, да останем гладни и да не успеем да спим, защото е неудобно, то или няма да отидем никога на къмпинг или когато отидем, ще забелязваме всички негативи изброени по-горе, които предварително сме си заложили да преживеем.
Едновременно с това винаги съществува варианта да си прекараме невероятно, да има прекрасен лагерен огън, песни, приятни разговори, проста и много вкусна храна, да спим много спокойно заради чистия въздух, да се наслаждаваме на многобройните звезди и да се събудим с трепет от лъчите на слънцето.
Зависи на коя вероятност ще повярваме.
Дали ще изберем да си прекараме по единия или другия начин.
И ако все пак фокуса ни е силно насочен към първата – негативна възможност, то просто можем да погледнем другата полярност. А след това – да се впуснем в приключението, от чисто любопитство да разберем какво ще се случи.
Така повече няма как да ни е страх и когато някой ни попита за къмпингуването, ние ще му разкажем собствената си опитност, защото вече ще сме я преживяли и за нас тя ще бъде нещо познато.
Никога повече няма да кажем, че ни е страх. Защото когато непознатото се превърне в познато, то вече няма как да бъде страшно.
Така можем да преодоляваме страховете си. Правейки действието. Възможните сценарии на резултатите са само в главите ни, те са ментални. На какво да вярваме е наш избор – наистина и винаги. Можем съзнателно да повярваме в положителната хипотеза. Ако до сега не сме я виждали, може да помислим за нея, да я нарисуваме в главата си.
Тогава съзнателно можеш да я изберем желания сценарий.
Защото изборът винаги е в теб.
