СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 7)

Неизвестен източник твърди, че на всеки 65 години графът трябвало да провежда така наречената „подмладяваща терапия“, която продължавала две седмици. А след това бил отново спокоен за 65 години. Самият човек Ал Билек твърди, че по време на експеримента „Филаделфия“ при които корабът става невидим за радарите, той самият е преместен във времето. Сега на някой от вас това може да звучи като лудост. Но в книгите на Петер Краса за Сен Жермен има много интересни събития. Сандра Гребоу открива в дневник на селски ратай от 1618г. записки за някой си Монтсалвери, за когото се предполага, че е дин от многото псевдоними на Графа. Та ето какво казва Петер Краса: „Според дневника, Монтсалвери или Сен Жермен пристигнал в една кръчма и предизвикал голямо внимание сред гостите. Една жена не издържала и го попитала „да не би да сте факир?“ а той отговорил: “ Наречете го така, мадам, но няма да ме намерите по пазарите и панаирите. Аз смятам изкуството си за свободна професия. Наречете ме шоумен, телевизионер или както си искате. “

Интересното е, че какво го кара да използва такива съвременни думи? И това не е всичко. Монтсалвери започва да разказва на селяните за коли, който се движдат със собствена сила, без да ги теглят коне. За машини, които можели да мислят. Това звучало фантастично за обикновените селяни и тъкмо когато си помислили, че това е всичко, непознатият мъж изкарал нещо малко от пазвата си и ги подканил да го използват, за да пишат с него. „Пишете с него, той е от 2000-та година“ – казал той. Един след друг те се изредили, той им благодарил и в слевдащият миг безледно изчезнал. Все едно потънал вдън земя. Претърсили цялото помещение, но него го нямало. Дали това е бил Сен Жермен, остава загадка. Но ето още едно изумително изказване от философа Волтер. Той пише последното си писмо до графа на 6 юли 1761г, предхождано от дълъг разговор между двамата.

Ето и самият текст: „Отговарям на писмото Ви, монсеньор, което ми писахте през април, в което разкривате, ужасни тайни, включително и най-лошата от всички за стар човек като мен — часа на смъртта. Благодаря Жермен, приятелските ми чувства ще осветяват пътя по време на дългото ви пътуване през времето, когато вие ще изпълните откровенията си в средата на 20 век. Говорещите картини са подарък за оставащото ми време, но бих желал вълшебният ви механичен уред за летене да ви върне при мен. Адио, приятелю мой. Волтер, кралски благородник.“