СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 22)

Вниманието на Бонапарт беше привлечено от донякъде човешкия му вид и размитите му черти. Сякаш зеленото фосфоресциращо създание бе нещо като невидим чувал, пълен с мъгла. Когато ка на Балазаи пое амулета в ръцете си, нещо във въздуха около тях изпращя. — Беше ли ти известно, Бунабарт, че при смъртта си фараоните трябвало да преодоляват различни изпитания, преди да стигнат до крайната си цел? — Не. Без все още да осъзнава неговият процес на трансформация вече е започнал като те му казват, че египетската пирамида е умален модел на отвъдното. Тот е този, който по заповеди на Озирис е предал на царете на Египет плановете на тази забележете “машина на безсмъртието”, за да я построят и да им служи като отправна точка за пътуването, което току що Наполеон предприема. Цитирам ви направо от книгата: — Един след друг, всички изпробвали сандъка, но никой не се почувствал удобно в него. Последният, който легнал в него, бил Озирис, който незабавно разбрал, че саркофагът му е точно по мярка. В този момент Сет затворил ковчега, хвърлил го в Нил и удавил Озирис. Това е най-драматичният момент от нашето минало. За щастие Изида го намерила и го върнала към живота за първи път. Корсиканецът започваше да разбира това, което се опитваше да му каже ка. — Ти легна в същия този сандък, Бунабарт — продължи. Открил си как се нагажда към теб и също като Озирис си умрял в него. Последното изречение го накара да се вцепени. — Да, Наполеон Бонапарт. Умрял си — каза другото ка, което досега не се бе обаждало. — Престанал си да съществуваш, както се е случило и с Озирис. Сега си само енергийната същност на съществото, което беше преди. Как иначе би могъл да виждаш в тъмнината? Защо иначе би имал усещането, че се връщаш в миналото, и защо през последните часове премина през най-важните моменти от търсенето на вечния живот? — Действително това се случва само на мъртвите… — Мъртъв? — заекна корсиканецът, поклащайки глава. Вече съм мъртъв? — Състоянието ти не би трябвало да те притеснява толкова, Наполеон. В края на краищата Създателят е дал на хората безсмъртна душа, която е истинската им същност. Това, което е умряло, е тялото ти. Корсиканецът потрепери. — Смъртта — каза второто ка — не е нищо повече от разделяне с износена обвивка. Тя ти е била дадена от Създателя, за да оцениш материята, която също е създадена от Него, но Той те е предопределил за по-висши начинания. Съдбата ти, както и тази на всички смъртни, е да се превърнеш в самия Бог. Ще се приобщиш към съзнание, голямо колкото Вселената и изпълнено с безкрайна мъдрост и любов.