Алхимия? Що е то? 

В свят, обвит в мистерия, където науката среща магията и обикновеното може да стане необикновено, се крие загадъчното изкуство на Алхимията. 

Алхимията е древно изкуство, често разглеждано през призмата на превръщането на неблагородни метали в злато. Но в същността си алхимията е едно духовно пътуване, което преплита сферите на мистичното и научното, проследявайки трансформацията не само на материята, но и на душата, помагайки ни да отключим безкрайния потенциал в самите нас. 

От къде идва? 

Терминът “алхимия” произлиза от арабската дума “al-kimia”, което означава “изкуството на трансформацията”.  Алхимията се е практикувала в Египет, близкия Изток и Китай много преди да достигне Европа през Средновековието. Тя си е предшественик на съвременната химия и много от практиките и концепциите на алхимията формират основата на съвременната химия.

За основател на алхимията се счита Хермес Трисмегист („трижди велик“), който е наричан баща на окултната мъдрост. Алхимията е не само превръщането на метали в злато и сребро, но и осъзнатото преминаване на ума от състояние в състояние, от вибрация във вибрация.  

Алхимикът е състояние, не е конкретна форма. 

Тоест, учи ни че физическите закони, които виждаме, са само съгласуван набор от възприятия, и ние самите, чрез вътрешна промяна и осъзнаване, влияем на реалността. Това довежда до промяна на формата и условията в заобикалящата действителност. 

Хермес нарича тази трансформация ментална трансмутация. Описано е в сборник, известен като КИБАЛИОН, където основните херметични принципи са предавани от учител на ученик. 

Подобно на други науки ранните алхимици използват техники за научни процеси, които могат да бъдат възпроизведени в лаборатория. Но за разлика от другите науки, научният процес на алхимията е обединен с херметичните принципи и духовността. Именно тези принципи и духовни истини са основата, върху която стои алхимията.  

Основа на медицина и физика? 

На практика, голяма част от алхимията има приноси към днешната медицина и физическите науки. Всъщност, самата алхимия е началото на съвременната наука. Например алхимиците се стремяли да подредят информацията за веществата така, че да изяснят и предвидят продуктите от техните химични реакции. Тази класификация и организиране на веществата довела до ранните концепции за химичните елементи и първата елементарна периодична таблица. А алхимикът Робърт Бойл се смята за бащата на химията. 

А дали именно изучаването на алхимията не повлиява на теорията на Исак Нютон за гравитацията? Експериментите на Исак Нютон в алхимията са били тема на много спекулации и мистерия. Въпреки че е известен преди всичко с новаторската си работа в областта на математиката и физиката, той също така се интересувал задълбочено от алхимията и е посвещавал значителна част от времето и енергията си в придобиването на алхимични знания. Един от най-интригуващите аспекти на алхимичната работа на Нютон е, че той я е пазил скрита от обществеността. Той пише множество ръкописи и провежда тайни експерименти, но едва след смъртта му алхимичните му писания са открити. Всъщност се смята, че той е писал много повече по върху алхимични въпроси, отколкото е написал по математика и физика взети заедно.

Какво е да си ал-химик? 

Да си алхимик – не значи да си химик с една представка АЛ отпред. Това означава да проявяваш себе си. Да не спираш да търсиш себе си. Да си човек с чисти и честни намерения, благодарение на които можеш да излизаш отвъд рамката на познатата ни стабилна материя.