СКРИТАТА РЕАЛНОСТ (ЕП 33)

В трактата на Лао-дзъ “Дао Дъ Дзин” той казва, че човек може да познае същността на Пътя само чрез противоположностите, тъй като е способен да ги създава, както и да ги категоризира на “добро” и “зло”. Сега от гледна точка на нищото или източника. То е нищо нали – 0? Така вече стана ясно, че нищото, за да познае себе си трябва да се превърне в нещо. Но на същият то този принцип когато то се превърне в нещо се разделя на две части – плюс и минус. И това са двата елемента, които са противопоставени в едно единно цяло. Образува се триединство – нищо, нулева точка – нейните 2 противоположности или така добре познатият знак – Y. Oт Кибалион знаем, че самото проявление, винаги остава едно цяло, въпреки, че съдържа две противоположности. А какво представлява всичко това, ами една събрана енергия, вибрация, която трепти в определен диапазон. Както казах малко по-рано, ако приемем идеята, че едната страна е плюса, а другата минуса, то това, което се образува между тях е самото трептене, движение на проявлението. Което е спираловидно и вретеновидно. То съвсем плавно прелива винаги от минуса към плюса и обратно като тази вълнова функция е непрекъсваема. Или отново се връщам на Дао Дзъ: “Дао ражда едно, едно ражда две, две раждат три, а три всички неща.”

Самият холандски физик Хендрик Казимир предсказва ефекта и по-късно провежда експеримент през 1948г, в който се стига до извода, че когато два обекта, в случая успоредни метални плочи са поставени много близо една до друга във вакуум, то силата на налягането намалява рязко, когато те се отдалечават и може да бъде измерене, само когато те са много близко един от друг. Казимир изследва свойствата на колоидни разтвори в лабораториите на Филипс в Холандия като свойствата на разтворите се определят от сили на привличане между неутрални атоми и молекули. Един от колегите му, Овебек разбира, че теорията, с която разполагат до момента – тази на Фриц Лондон не обеснява добре какво се случва. Именно Овербек моли Казимир да изледва проблема като той се съгласява и след известно време осъзнава, че трябва да погледне от друга гледна точка. Той се запитал – какво би се случило, ако във вакуума има не две молекули, а две обърнати едно срещу друго огледала. Точно този ексмеримент води до предзказанието му, че има сила на привличане между отразяващи повърхности. В класическата механика идеята за вакуум е проста. Вакуум е онова, което остава след като ипразните всички частици от един съд и след това пониците температурата до абсолютната нула. Квантовата механика обаче променя тази представа. По-късно става ясно, че всички полета имат флуктуации и във всеки момент тяхната истинска стойност се мени около една постоянна средна стойност. Дори в идеалния вакуум при абсолютна нула има полета известни като флуктуации на вакуума. Те не са фантазия, а напротив. Спомняте ли си, когато говорихме за това как е доказано, че наблюдателя влияе на средата. Например един атом, който е възбуден не остава в това състояние безкрайно дълго време, а чрез спонтанно излъчване на фотон светлина се връща обратно в основното си състояние. Целият този преход е следствие от вакуумните флуктуации. Вакуум идва от латински (празно пространство) като това е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Интересният момент, е че колкото и да е празно едно пространство абсолютен вакуум няма, защото в него са налични всички възможни полета (гравитационно, електромагнитно и т.) Тези полета пък имат флуктуации, които пък трептят. Така в нищото постоянно са налични вариации на тези полета, които предизвикват спонтанти отделяние на енергия от самите полета. Дори в идеалният вакуум, отново има флуктуации.